22 октомври 2014
Какви са основните опасения на потребителите, когато пристъпват към теглене на ипотечен кредит? Анализ на страховете на домакинствата у нас, направен от консултантската компания „Кредит Център“, формулира Топ 4 на страховете така: (1) страх от задлъжнялост за дълъг период от време, (2) страх от загуба на доходи, (3) страх от рязко покачване на лихвите и (4) страх от рязък спад в цената на закупения имот.
„Месец септември е подходящ за проучване на възможностите за покупка на имот и организиране на първи огледи. Голям процент от клиентите през есента се консултират с цел до края на годината да реализират сделка. И ако преди години основните опасения, които споделяха, се отнасяха до скритите в малкия шрифт условия на банките, то днес се открояват по-скоро субективните страхове”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на компанията.
„След кризата, в която в публичното пространство твърде често се говореше за лоши кредити и фалит на физически лица, отговорните клиенти се завърнаха към старата максима на българина “по-добре да си го платя и да знам, че си е мое”. Това виждаме и от официалната статистика, където покупките на имот с изцяло собствени средства са около 70% от сделките, а само около 30% от сделките са с ипотечен кредит“, допълва Тошев.
Анализът показва, че страховете се дължат основно на липсата на традиции в ползването на ипотечни кредити у нас. Практиката от последните 10 години е спорна, тъй като кризата сложи своя отпечатък върху пазара и превъзмогването на последиците ще отнеме време. Тази предпазливост има своите положителни страни - хората вземат разумни, оразмерени спрямо техните възможности решения, и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап, коментират експертите.
Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от клиентите търсят гаранция в случай на безработица. “Практиката ни е показала, че трайно безработни остават само хората, които са ниско образовани или не искат да работят”, коментира Тошев.
“Затова съветваме клиентите първо да планират кредитите си така, че да могат да покриват вноската, ако един от членовете на домакинството остане временно без доходи или да поддържат резерв от спестени средства, равен на поне три месечни вноски по ипотеката.” Вариант за защита остават и застраховките срещу безработица.
Рязката промяна в лихвените нива плаши почти половината от потребителите. Основните опасения са свързани с исторически ниските нива на индексите SOFIBOR и EURIBOR в момента и очакванията те да започнат да се покачват.
“Важно е потребителите да знаят две основни правила - всеки кредит може и трябва да бъде предоговарян, ако лихвата по него стане непазарна. И второ - покачването на индексите се случва паралелно с растежа на икономиката на съответната страна или общност, което се отразява и на доходите на работещите”, обяснява Тошев.
Най-малък (под 20%) е делът на клиентите, които споделят опасения за спад в стойността на имота. Според Тошев кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да приемем новите цени на имотите за нормални. Последната година имаме стабилизиран имотен пазар и очакванията за значителен спад според него са неоснователни. Промените в Закона за потребителския кредит относно появата на кредити с ограничена отговорност дават решение за точно този дял от потребителите.
Средният размер на кредитите за страната през септември отново нараства и достига и 35 352 евро, сочат данните на компанията. Съотношението между еврото и лева пак е в полза на родната валута, която заема дял от 88% от всички при 85% за август.
Средният размер в София през септември се повишава до близо 40 хил. евро. Тенденцията при останалите големи градове е по-умерена и няма съществени промени. Еврото остава най-популярно в столицата – 33% от кредитите са в тази валута, докато във Варна, Бургас и Пловдив над 90% от заемите са изтеглени в лева. Покачва се възрастовата граница на най-активните кредитополучатели. Близо половината от тях през септември са на възраст между 36 и 45 години, а тези над 45-годишна възраст заемат дял от над 15% от всички.
За пореден месец кредитите между 10 хил. и 30 хил. евро остават най-желани и през септември те са над 55% от всички. Около една четвърт от ипотеките са на стойност между 30 хил. и 50 хил. евро, а най-скъпите – тези над 90 хил. евро, заемат дял от 4,2%. Най-ниските по размер заеми – до 10 хил. евро, са 3,4% от всички през септември. Само 0,4% от всички кредити са изтеглени за лично ползване. Останалите са за придобиването на жилище.
Най-предпочитаният срок остава този между 16 и 25 години – над 45% са избрали този период за погасяване. Вторият по популярност е този между 21 и 25 години, като най-дългият – над 30 години, е изборът на едва 1,4% от потребителите. До 10 години ипотеката си ще изплащат 2,7% от потребителите на ипотечни кредити през септември. Финансиране на 60% до 70% от стойността на имота продължава да ползва най-голям дял от кредитополучателите – 26%.
По статията работиха: Десислава Попова, редактор Евгения Европейска
„След кризата, в която в публичното пространство твърде често се говореше за лоши кредити и фалит на физически лица, отговорните клиенти се завърнаха към старата максима на българина “по-добре да си го платя и да знам, че си е мое”. Това виждаме и от официалната статистика, където покупките на имот с изцяло собствени средства са около 70% от сделките, а само около 30% от сделките са с ипотечен кредит“, допълва Тошев.
Анализът показва, че страховете се дължат основно на липсата на традиции в ползването на ипотечни кредити у нас. Практиката от последните 10 години е спорна, тъй като кризата сложи своя отпечатък върху пазара и превъзмогването на последиците ще отнеме време. Тази предпазливост има своите положителни страни - хората вземат разумни, оразмерени спрямо техните възможности решения, и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап, коментират експертите.
Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от клиентите търсят гаранция в случай на безработица. “Практиката ни е показала, че трайно безработни остават само хората, които са ниско образовани или не искат да работят”, коментира Тошев.
“Затова съветваме клиентите първо да планират кредитите си така, че да могат да покриват вноската, ако един от членовете на домакинството остане временно без доходи или да поддържат резерв от спестени средства, равен на поне три месечни вноски по ипотеката.” Вариант за защита остават и застраховките срещу безработица.
Рязката промяна в лихвените нива плаши почти половината от потребителите. Основните опасения са свързани с исторически ниските нива на индексите SOFIBOR и EURIBOR в момента и очакванията те да започнат да се покачват.
“Важно е потребителите да знаят две основни правила - всеки кредит може и трябва да бъде предоговарян, ако лихвата по него стане непазарна. И второ - покачването на индексите се случва паралелно с растежа на икономиката на съответната страна или общност, което се отразява и на доходите на работещите”, обяснява Тошев.
Най-малък (под 20%) е делът на клиентите, които споделят опасения за спад в стойността на имота. Според Тошев кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да приемем новите цени на имотите за нормални. Последната година имаме стабилизиран имотен пазар и очакванията за значителен спад според него са неоснователни. Промените в Закона за потребителския кредит относно появата на кредити с ограничена отговорност дават решение за точно този дял от потребителите.
Средният размер на кредитите за страната през септември отново нараства и достига и 35 352 евро, сочат данните на компанията. Съотношението между еврото и лева пак е в полза на родната валута, която заема дял от 88% от всички при 85% за август.
Средният размер в София през септември се повишава до близо 40 хил. евро. Тенденцията при останалите големи градове е по-умерена и няма съществени промени. Еврото остава най-популярно в столицата – 33% от кредитите са в тази валута, докато във Варна, Бургас и Пловдив над 90% от заемите са изтеглени в лева. Покачва се възрастовата граница на най-активните кредитополучатели. Близо половината от тях през септември са на възраст между 36 и 45 години, а тези над 45-годишна възраст заемат дял от над 15% от всички.
За пореден месец кредитите между 10 хил. и 30 хил. евро остават най-желани и през септември те са над 55% от всички. Около една четвърт от ипотеките са на стойност между 30 хил. и 50 хил. евро, а най-скъпите – тези над 90 хил. евро, заемат дял от 4,2%. Най-ниските по размер заеми – до 10 хил. евро, са 3,4% от всички през септември. Само 0,4% от всички кредити са изтеглени за лично ползване. Останалите са за придобиването на жилище.
Най-предпочитаният срок остава този между 16 и 25 години – над 45% са избрали този период за погасяване. Вторият по популярност е този между 21 и 25 години, като най-дългият – над 30 години, е изборът на едва 1,4% от потребителите. До 10 години ипотеката си ще изплащат 2,7% от потребителите на ипотечни кредити през септември. Финансиране на 60% до 70% от стойността на имота продължава да ползва най-голям дял от кредитополучателите – 26%.
По статията работиха: Десислава Попова, редактор Евгения Европейска
